Здравейте приятели! Нали така се почват блоговете, все пак няма да сме си врагове я! С тази поредица се надявам да обясня на прост език какви чудесии могат да се правят с фотоапаратите и как можете с манипулация на настройките да постигате готини ефекти!
Всичко го правим за кеф, тъй че не се впрягайте много и да започваме.
Фотографията що е то?
Фотографията е начин за запаметяване на светлината. Навремето си нямам идея каква точно е била технологията, защото съм чадо на модерния свят и нямам намерение да влизам в тая тема, защото не ми е по силите.
Но в днешно време с цифровата фотография, съм повече от наясно. Като човек завършил електронно инженерство (Electrical and Electronics Engineering и ако имате по-добър превод ще се радвам да го чуя) в Холандия си имам доста добра идея какво джаджи има във фотоапарата и какво технически правят различните настройки.
Преди да започнем да прегледаждаме различните настройки е от изключителна важност да разбираме нашият фотоапарат, затова прочетете този блог
Какво е технически добра снимка?
Технически добра снимка е тази, която е добре осветена. Не тази, която изглежда добре, а тази която е достатъчно осветена. Това пак технически погледнато се счита, че ако една снимка е черно бяла и я бутнем в миксера тя трябва да излезе около 18% сива.
Тоест ако има много бяло ще е много светла, ако има много черно ще е прекалено тъмна.
Първото нещо, което трябва да се научим на фотоапарата е как да ни е достатъчно осветена снимката! За това фотоапарата има 3 променливи, с които можем да работим – това са БЛЕНДА (Aperture), СКОРОСТ НА ЗАТВОРА (Shutter speed) и ISO.
Блендата и скоростта на затвора ФИЗИЧЕСКИ определят количеството светлина, докато ISO-то определя електронното усилване на сигнала идващ от сензора на фотоапарата.
В тази тема ще отделя внимание единствено как тези променливи действат върху количеството светлина! За по-напредналите ще засегнем дълбочината на фокуса и какво се получва при дълга експозиция в следващия блог.
Бленда (aperture)
Блендата е техническата спецификация и настройка на обективите, не на фотоапаратите! В прости думи това променя отвора на обектива през който минава светлината и стига до сензора.
По възможно най-логичния начин можем да заключим, че колкото по-отворена е блендата, толкова повече светлина ще достигне до сензора. И по обратната логика, че колкото по-затворена е блендата, толкова по-малко светлина би достигнала до сензора.
По този начин, ако една снимка е тъмна, можем да позволим повече светлина да достигне до фотоапарата и да отворим блендата.
Обаче тук идва и момента, в който хората се объркват – абе мамка му и тия цифри какво означават – f/1.8, f/2.0, f/8.0? Споко! Не са измислици и бабини деветини! Имат си абсолютно научна логика.
f-числото е съотношението между дължината на обектива (примерно 50 мм) и големината на отвора – пример 50 мм обектив, имащ чист отвор за светлината 25 мм е f/2.0. Аха! Да се похвалите на някой, че го знаете вече!
А защо са на някакви супер странни стъпки ще се запитате вие – f/1.4, f/2.0, f/2.8, f/4.0, f/5.6, f/8.0?
Всяка една стъпка допуска с 1 „стоп“ по-малко светлина или иначе казано наполовина. Тоест f/2.0 допуска 2 пъти повече светлина от f/2.8. f/2.8 допуска 2 пъти повече светлина от f/4.0. И сега пак ще кажете АМА ЗАЩО?!
Защо бленда f/2.0 е дава 2 пъти повече светлина от f/2.8?
Е как защо, давайте да смятаме геометрия в 7-ми клас и да смятаме площ на кръг. Давам пример, ако сте се сетили може да го пропуснете.
Диаметъра (D) на 50 мм обектив с бленда f/2.0 = 50 / 2.0 = 25 ммПлощта (A) на 25 мм кръг = пи * r^2 = 3.14 * (25/2)^2 = 3.14 * 12.5^2 = 3.14 * 156.25 = 490.63 mm^2
Сега ако намалим блендата на f/2.8 ще направим същата сметка:
Диаметъра (D) на 50 мм обектив с бленда f/2.8 = 50 / 2.8 = 17.86 мм
Площта (A) на 17.86 мм кръг = пи * r^2 = 3.14 * (17.86/2)^2 = 3.14 * 8.93^2 = 3.14 * 79.74 = 250.4 mm^2
Е намалихме ли двойно площта на отвора като намалихме блендата от f/2.0 на f/2.8? Проверяваме:
490.63 / 250.4 = 1.96 – е намалили сме я 1.96 пъти. Това се получава от закръглянето и от това, че f/2.0 не е точната стойност за точната половина на кръга, но е по-удобно за запомняне и в годините тези стойности са приети за бленда.
Е сега вече знаете и както видяхте не е магия ами си е проста физика!
Скорост на затвора (shutter speed)
Ако все още не сте прочели „какво има във фотоапарата“ жестоко ви препоръчвам за да разберете тази част!
Както казах, ще обърна внимание единствено как скоростта на затвора влияе върху количеството светлина.
Скоростта на затвора определя количеството светлина като променя времето през което се експонира (осветява) сензора. Тоест ако осветим сензора за 10 секунди ние ще имаме скорост на затвора 10. Ако осветим сензора за 1 секунда, то тогава ще имаме скорост на затвора 1.
Но ако паднем под 1 секунда скоростта на затвора започва да се изписва като дроб на 1 (което изобразява секунда). 1/160 е осветяване на сензора за 1/160 секунди. Простата сметка показва = 1 секунда / 160 = 0.00625 секунди. Ако искате да звучим по инженерно можем да кажем за 6.25 милисекунди 🙂
Естествено колкото по-дълго експонираме сензора, толкова повече светлина получава той. И тук връзката е линейна – тоест ако го осветим за 2 секунди ще получим 2 пъти повече светлина от експониране за 1 секунда. 10 секунди дават 10 пъти повече светлина от 1 секунда и така нататък.
Но когато минем под 1 секунда, нещата се променят (само визуално!) 1/320 е два пъти по-малко време от 1/160. Това е защото на колкото по-голямо число делим 1-та секунда, толкова по-малко време за осветяване получаваме.
Пример за експозицията и време на затвор
1/160 = 1 секунда / 160 = 0.00625 = 6.25 милисекунди
1/320 = 1 секунда / 320 = 0.003125 = 3.125 милисекунди
А сега 6.25 / 3.125 = 2 => или 2 пъти по-малко време.
1/640 е два пъти по-малко време от 1/320.
Сега идва и другото масово объркване със скоростта на затвора. Не стига, че имаме малко време и много време, много хора говоря и за бърз затвор и бавен затвор.
А пък бързия затвор е всъщност снимане за малко време.
Бавния затвор е снимане за много време.
10 секунди е бавен затвор, защото е дълго време.
1/640 е бърз затвор, защото е по-малко време.
ISO – усилване на сигнала на матрицата
Е тук ако не сте прочели предишния блог, никакъв шанс да схванете нещо, затова захващайте го:
ISO-то е на практика усилване на сигнала на CMOS матрицата на фотоапарата. Той усилва аналоговия сигнал от сензор и фотоапарата го прочита. ISO-то не е чувствителността на СЕНЗОРА! Сензора не може да е по-малко или по-чуствителен. Но сигнала му може да бъдем усилен повече.
С усилването на сигнала, ние можем да осветим снимката изкуствено. Тоест дори и тъмна снимка при усилване на сигнала от сензора тя би изглеждала като такава с много светлина.
Но има си и своите загуби на изкуственото осветяване само с увеличаване на сигнала – това допринася за шум в снимката и не е предпочитан начин за манипулиране на светлината. Масовото правило е колкото по-ниско, толкова по-добре!
А какви стойности виждаме при ISO-то и какво означават те?
Съкращението ISO означава „International Organization for Standardization“ и това са хората измислили стандарта, който всички производители трябва да следват и при еднакви настройки на фотоапаратите да получаваме едни и същи резултати.
Тоест независимо дали ползваме Canon или Nikon при еднаква бленда, скорост на затвора и ISO 100 снимките трябва да бъдат еднакво осветени. Е да ама не! Всеки производител има различно разбиране за това и при едни ISO 100 е по-светло от при други.
ISO-то е в диапазон 100, 200, 400, 800, 1600, 3200 – Тоест при ISO 200 снимката ще бъде 2 пъти по-светла от ISO 100. При ISO 400 снимката ще бъде 2 бъди по-светла от ISO 200.
Базово ISO
Всеки фотоапарат има базово ISO или настройка, при която има най-добър резултат. В повечето случаи това е ISO 100 и е винаги най-препоръчвания избор. Но има случаи, когато трябва да вдигнем ISO-то и в поредицата ще прегледаме, какво да правим тогава.
Готови сте. За следващия блог.
Е вече сте готови за третия урок:
