В сезона на гръмотевиците над София ⛈️
#фотаджийскиразкази в случая в Неделя 🙂
Абе да, идва супер голяма буря от Сърбия, защо ли да не се качим на Витоша да отидем до Камен дел 🏔️ за някоя снимка 📸 и да се върнем. Мене ме е страх от дъжда 🌧️ (щото мокри 💦), пък колегата баир будала – планинист Aleksandar го е страх от светкавици (щото бият ⚡). И тъй заедно като един безстрашен екип се качихме на вече любимия Камен дел 🏔️ и зачакахме… и така чакахме има няма 2 минути, защото зад нас над Перник пердашеше също огромна буря ⚡⚡⚡, която все по-близо идваше към нас 🚹 и представете си както изобщо ама изобщо не ни е страх да ни гръмне ⚡ докато вали 💦 тръгнахме да бягаме.
За 30-40 минути слезнахме до колата аз леко запъхтян и докато си свалям раницата виждам, че единия джоб (такъв огромен за документи) се е отворил целия и така съм си бягал ама поне от 15 минути, а представи си портмонето ми беше точно там – БЕШЕ 👹! Та то едно псуване 👹, та едни майки 👹, та едни всевишни същества 👹 ама всичките ги оходих, пък Сашето с най-добър тон каза „Споко бе, Божка! Ше го намерим, е*а го у портмонето!“
И излезна прав тоз човек бе 😁! 500 метра по-нагоре в гората какво да видим на пътеката – моето портмоне седи и чака да се върна и с парите вътре да почерпя бира 🍺🍺🍺!
И така историята завършва с изкупихме всичката Стела Артоа 🍻 на капанчето до нас и я изпихме! Край.
