Все още си снимате с кропката, но взима да ви омръзва и искате да мажете яки боке-та, да снимате ясни звезди, най-накрая да успеете да фокусирате по време на кръщене и ама въобще да не ви пука за това, че фотоапарата ви е на 6400 ISO?

Еми хайде да си изберем машина за тази дейност!

Винаги част от избора на всеки фотограф е да си избере с каква техника иска да снима. Трите големи Canon, Nikon и Sony винаги са изграждали цяла екосистема и преминаването от едната марка на другата си е пълен ужас. Та правилният избор е важен още от началото 😉

За моя избор Sony A7III + 24 – 105 / F4 исках да бъда възможно най-обективен – първо, че това е една доста голяма инвестиция (2000 – 6000 лв.) и второ както споменах горе смяната към друга марка си е филм. При това доста скъп.

Отделих около 6 месеца в проучване как да си избера първи full frame фотоапарат и мисля, че успях да направя правилният избор, но сами ще прецените от какво имате нужда вие.

Първото нещо, което трябва да направите е да изброите нещата за които смятате да използвате Вашият фотоапарат. Давам примери:

• Астрофотография
• Дневни пейзажи
• Изгреви и залези
• Портрети/хора в затворени помещения
• Портрети навън по светло

А сега това, за всеки един типаж на снимки си подберете техническите спецификации, които трябва да покрие самия фотоапарат:

• Астрофотография – динамичен обхват – колкото по-малко шум толкова по-добре;
• Дневни пейзажи – колкото по-висока резолюция толкова по-добре;
• Изглеви и залези – резолюция + динамичен обхват;
• Портрети/хора в затворени помещения – бърз автофокус в затъмнени условия. Ако фотоапарата ви не може да фокусира бързо по време на сватба в ресторанта или дете по време на кръщене няма да ви интересуват никакви други екстри, които предлага’
• Портрети навън по светло – ако снимате само това хващайте, който и да е фотоапарат и повярвайте ми само с опит ще постигнете перфектни резултати. Всяка екстра може да ви помогне, но нито една не е критична.

A сега да видим в началото на 2020 година какви избори имаме. Февруари 2020 имате няколко избора за първи full frame, като тук ще обсъдим единствено вариантите за чисто нов фотоапарат:

• Огледални (DSLR)
  1. Nikon D750 – 2199 лв.
  2. Canon EOS 6D Mark II – 2289 лв.

• Безогледални
  1. Sony Alpha A7 – 1699 лв.
  2. Canon EOS RP – 2099 лв.
  3. Sony Alpha A7 II – 2299 лв.
     
  4. Nikon Z6 – 3199 лв.
  1. Canon EOS R – 3 699 лв.
  2. Sony Alpha A7 III – 3 899 лв.

Всички цени са валидни към дата 25.02.2020г. и са взети от www.photopavilion.bg.

Обаче сега започва голямата дилема, за която всички говорят – DSLR или безогледален първи full frame (фулфрейм) фотоапарат? Тук за мен има само една истина и тя, е че единственото, което има значение е как работи самата камера, какви са нейните спецификации и за какво всъщност бихте я ползвали. НО, това ще го оставя за съвсем друга тема, пък и съм снимал само с безогледалка и честно казано нямам никакъв опит с DSLR-и.

Сега нека да погледнем и очевидните НЕправилни избори според мен.

Canon 6D Mark II

Макар и доста народ да смята Canon 6D Mark II за перфектен избор за първи full frame (фулфрейм) фотоапарат, според мен не е точно така. Не съм хейтър на Canon, но динамичния обхват на този фотоапарат е просто потресаващо зле. При ISO 100 едва можеш да възстановиш каквито и да е сенки, което ама въобще не е гот. Всичко останало ествестeно си му е супер – като всеки Canon перфектен автофокус, готини цветове на кожата (Skin Tones) и мега responsive фотоапарат като цяло. Но динамичния обхват го спъва много, особено сравнен с Nikon D750.

Прегледайте видеото на Dustin Abbott относно динамичния обхват, за да се убедите сами:

Canon EOS RP

Как да го опиша това произведение на изкуството – същия сензор като на Canon 6D Mark II, по-малка батерия, нов байонет и по-малко снимки в секунда. А да, всъщност има повече точки за фокусиране, но всичко останало си му е като на 6D Mark II.

На помощ идва Jared Polin, за бързо сравнение но аз лично ги отписвам и двете възможности.

Sony Alpha A7 и Sony Alpha A7II

Е ако знаете по-лош избор елате ми се похвалете. Първите опити на всяка една компания не биват винаги толкова успешни. Ама пък и толкова неуспешни не биват да бъдат.

Sony Alpha A7

Първата версия на А7 изобщо не е за обсъждане. Не случайно във photo-forum.net се продават толкова бройки. И разбирам, че цената от 1699 лв. ви блазни, но този фотоапарат има изключително бавен автофокус, сензор на доста години (просто забрави за високо ISO) и една много ама много малка батерия. Нещата са толкова зле, че ако все пак искате Sony по-добре си купете Sony A6300 или A6400. В общи линии за същите пари, но много по-добри фотоапарати.

Sony Alpha A7II

Втората версина на A7 – Sony Alpha A7 II е в общи линии абсолютно същия продукт с основната разлика, че тук вече има IBIS или In-Body-Image-Stabilization. Големия бум на този фотоапарат, е че беше първият в света с подобна технология и ествено си беше доста добър selling-point! Все пак – отново бавен автофокус, същата NP-FW50 батерия, от които ще трябва да си купите поне 5 за да преживеете деня и естествено липсата на добър сензор, който да издържа на високо ISO.

Абе в общи линии тези двете машинки са си пари хвърлени на вятъра. За сметка на това 3-тото поколение просто изби рибата, но за това по-късно.

Нека разгледаме и очевидните избори на първи фулфрейм фотоапарат. Почваме с DSLR опцията на Nikon

Nikon D750

Това ми беше първия избор, когато обмислях взимането на първият ми фулфрейм фотоапарат. Макар и да снимах със Sony A6000 и вече да имах накупени кроп обективи (които можех да ползвам със фулфрейм Sony) цената на Nikon D750 беше и все още е толкова убедителна, че просто те отказва да мислиш за други.

В ценовия диапазон около 2000 – 2500 лв. не съществува аналог на този фотоапарат. Canon 6D Mark II и Canon EOS RP се опитват да се борят с цена, но освен, че може би имат малко по-добър автофокус (и то много спорно!) не могат да стъпят на малкия пръст на D750.

Уникална машина за абсолютно всичко – перфектен автофокус (51 автофокусни точки с 15 кръстосани), много добра поносимост на високо ISO – кадрите са абсолютно използваеми на 6400 ISO и с малък компромис до 10 000 ISO.

Разгледайте ревюто на Jared Polin и ако не бях отделил по-големия бюджет за Sony A7 III това щеше да ми е изборът.

Батъла на батълите. Безогледалките на годината. Фулфреймите, които всички желаят. Та дън!

Nikon Z6 срещу Canon EOS R срещу Sony Alpha A7 III

Nikon Z6 – почти му се навих. ама не.

Много добър избор. Сериозно. Сега като го разглеждам даже не помня, защо не си го купих.

С един от последните ъпдейти има Eye AF, което е супер яко, но пък има доста по-малко автофокусни точки от събратята в битката и около 5-6 реални фрейма в секунда, което си е доста малко. Е Canon-a е по-зле с фреймите (с реални 3), но за него малко по-късно.

Ползва новия Z-байонет, но е готино, че с адаптер могат да се използват всички стари обективи на F-байонета. И една от огромните екстри е, че има вграден 5-axis VR, има страхотен дисплей и честно казано е точно това, което ви трябва от един безогледален Nikon.

Но основната причина, поради която не взех предвид този фотоапарат, е че автофокусната му система е почти светлини години от тази на Canon EOS R & Sony Alpha A7III. Пък и използва XQD карта памет, които струват едни басословни суми от по 200 лв. стартово и на всичкото отгоре има само един слот. Тоест няма възможност за писане едновременно на две карти за безопасност. И макар и фотоапарата да може да се зарежда от USB, което е супер полезно, не може да се зарежда и да работи едновремено. Тоест забравете за възможността да ви свърши батерията и да ползвате power bank-a.

Canon EOS R – бях на косъм от този.

След като започнах да гледам това клипче, бях почти на косъм да си купя EOS R. Бях изкючително впечатлен от автофокуса (който все още твърдя че на практика е най-добрия от трите братя), кажи речи читавото Eye-AF и донякъде се бях примирил с едната SD карта. Един от най-големите му плюсове, е че се продават супер много стари обективи на ниски цени и винаги можеш да си купиш някой добър обектив на добра цена. Обаче, точно този фотоапарат има толкова неща, които му куцат, че се отказах.

• Доскоро нямаше истински Eye AF – тоест следеше очите но много бавно, много по-бавно отколкото при Sony-то.
• 3 реални фрейма в секунда – тва за мене си е ебавка направо
• Няма автофокус при 120 фрейма видео – аха.. коментара е като на горната точка
• Една SD карта – абе знам, че фалират рядко ама ходи обяснявай утре вдругиден на някоя булка, че малко ти изчезнаха един 900 кадъра от църквата 🙂
• Кропнато 4К видео – еми малко е дразнещо. Макар и качеството на видеото да е брутално, този кроп ме дразни
• Няма разделение кога искаш да снимаш с Eye AF включен – е това ми беше проблем на старото Sony. Или снимаш с Eye AF или без. И познай каква суматоха става, като искаш да фокусираш другаде.
• Тоя плъзгач няма никва логика – не че с джойстика е супер бързо всичко, но пък плъзгача е безсмислен.
• Използва същия сензор като Canon 5D Mark IV и динамичния обхват на Sony A7III e много много по-добър

Все пак Canon EOS R е страхотен избор за първи фулфрейм фотоапарат и изобщо не е за изпускане. Самия му захват е доста по-удобен от този на Sony-то и не бих го отхвърлил като възможност. Но прочетете какво ви предлага Sony A7III и помислете пак 🙂

Sony Alpha A7III (A73)

Customizable. Супер лесен за персонализация. Много копчета, врътки, екстри.

Защо си избрах точно А7III за първи фулфрейм фотоапарат? Идеята да си купя точно този фотоапарат, е защото с него исках да направя смяната от това да снимам в събота към това да се занимавам професионално с фотография.

Какво предлага Sony A7 III повече от Nikon Z6 и Canon EOS R?

• Използваеми снимки дори на 12800 ISO – изключително запален съм по астрофотография и това ми е страшен приоритет. Нито Канон-а нито Никон-а са толкова добри. Това помага и изключително много при заснемане на събития без светкавица.
• Великолепен динамичен обхват – поради факта, че сензора е чисто нов и е BSI сензор (back-side illuminated) снимаш 3-4 стопа underexposed (недоекспониране) и възстановяваш като пич в Lighroom. Сериозно.
• 5-axis IBIS – 5 абцисната стабилизация на сензора е страхотна. Най-редовно снимам под правилото (1/дължина на обектива) без абсолютно никакви проблеми.
• Има приоритет на експониране по highlights – запазва светлите части и поради мега якия сензор си възстановявам сенските в Lighroom при обработката.
• Има 12 копчета, които могат да се персонализират. Сериозно! – имам копче за фокусиране, отделно копче за Eye-AF, отделно копче за избор на зона за фокусиране, отделно копче за тихо снимане, персонализирано копче за менюто, копче да си прегледам експозицията (когато е със светкавица е нужно), отделно копче да си изберат начин за определяне на експозицията, отделно копче за нивото на осветление на дисплея, отделно копче за зуум-ване на самата снимка на екрана за да провериш фокуса или да му кажеш, че точно там искаш да фокусира. Абе копчета да искаш!
• 4 врътки. Ей така да си имаш – за бленда, скорост, exposure compensation и ISO. Всичко на едно пръстче разстояние!
• Тихо снимане – без механичен затвор. Много добро, макар и с компромис при изкуствено осветление, защото се наблюдават светлинни артефакти изглеждащи като гадни черти по снимката
• Зверско 4К видео и 120 fps / 1080p – за видеото няма да говоря много, но наистина е много добро
• Eye-AF – това не може да се опише, а трябва да се усети. Който няма подобна техника не може да разбере, че почти нямам снимки с хора, които не са на фокус.
• Eye-AF за животни – да бе мамка му! И за гарги става. Абе не е перфектен но работи.
• Батерия за цял ден – не съм успял да я приключа все още за един ден
• 2 SD карти – за максимална сигурност пишеш и на двете!

А да. Ето и едно сравнение на Tony Northup. Ако той не ви убеди, няма кой 😉

Но какво му куца?

• Макар и с перфектен автофокус в 90% от ситуациите ми се е случвало когато е доста тъмно и лицата не са добре осветени да не успее да фокусира правилно.
• Рядко, но ми се случва да ми каже, че е фокусирал на окото а всъщност дори човека да не е на фокус.
• И след F8 забравете за великата автофокусна система на Сони-то. Нещата се променят толкова драстично, че честно казано гледам да не падам по-ниско от F6.3 в случай, че ползвам автофокуса.
• Дисплея е със супер малоумната поляризация – не се вижда със слънчеви очила. Определено не е нещо, за което бихте се замислили преди да си купите фотоапарат ама си е така
• Има доста шумен затвор – спрямо Canon-a е доста по-шумен. Не знам дали ви бърка но се забелязва.

Ето и един клип, който ще ви покаже и някои от куците страни на прехваления Sony Alpha A7 III.

Отивайте да купувате каквото сте избрали и късмет във фотаджийстването 😉